За ресурсите и хората

0
505


„Не пилей водата!”

„Изгасяй лампата, като излизаш от стаята!”

Изречения от този вид са познати на всички ни още от ранна детска възраст. Дотолкова, че са се превърнали в баналност.

Хубавото на баналните неща е, че са такива именно защото са утвърдени истини. Лошата страна на онова, което се превръща в баналност е, че никой не го възприема сериозно.

Пускането на кранчето и светването на крушката са неусетни действия, които са спрели да изискват размисъл или да пораждат въпроси в съзнанието ни. Простичко като самото дишане. Само че заради неусетните ни действия планетата ни диша със затруднение. Проблемът не е в пускането, а в спирането на светлината и на кранчето. И докато водата изтича тихомълком, неизползвана, докато празните стаи на жилищата ни светят, планетата ни се задъхва все повече.

Обичайните извинения след забележка са „Ама аз ей- сега ще измия нещо с тази вода..”, „Страх ме е от тъмното, дори да не съм там, обичам цялата къща да свети и да има пуснат телевизор, ей така за фон.. дори и да не съм в стаята…”. А всъщност всичко това е толкова безсмислено, чак да се усмихнеш. Усмихвам се не за друго, а защото не мога да преценя дали положението е повече смешно или повече трагично. Толкова много много МНОГО хора не се замислят как живеят, защо точно по такъв начин, дали   имат ли смисъл действията им, че се чудя къде е проблемът. Дали възпитанието ни е такова или просто човешката ни същност има тенденция към глупаво държание.

Считам, че колкото и добро желание да има за промяна, промяната в начина ни на живот няма да настъпи преди да сменим изцяло начина си на мислене. А това е процес, който трябва да се случи глобално, но би бил трудени сложен за постигане резултат. Човешкото мислене си е такова – не ценим и не пазим нищо, докато го има. Точно като здравето, за което се сещаме тогава, когато вече не е наред. Тук обаче не става дума само за нашето лично здраве. Става въпрос за здравето на цялата ни планета, за здравето на всичките и останали обитатели, за здравето на бъдещите поколения. Става въпрос за живота като цяло, такъв, какъвто го познаваме днес. На мнение съм, че от промяната на малките жестове в ежедневието ни зависи промяната на цялостното ни мислене. И по- добре да започнем още от днес.

Следващият път, когато пуснете водата да тече, докато спокойно четкате зъбите си или оставите лампите в коридора светнати, се замислете къде е смисъла в това. А ако някой хвърли отпадъка си на улицата пред вас, по-добре му направете забележка, за доброто на всички ни е…

текст и фотография: Бойка Тодорова

 

NO COMMENTS